ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ШУМА ВЪРХУ ЧОВЕКА

Шумът в околната среда е всеки нежелан или вреден външен звук, причинен от човешка дейност, в т.ч. шумът, излъчван от транспортните средства от автомобилния, железопътния, водния и въздушния транспорт, от промишлените и локални източници на шум. Неговото неприятно въздействие върху човека, причинява във времето стресови и болестни състояния на човешкия организъм, като понякога води и до фатален изход. Въздействията на шума върху човека се увеличават, когато влизат във взаимодействие с други стресови фактори на околната среда, например замърсяването на въздуха. Това особено важи за градските зони, където повечето от тези стресови фактори съществуват едновременно. Като резултат, недвусмислено е установено, че шумът има висока социална цена.

Влияние на шума върху здравето и социалната му цена
Шумът има разнородно влияние върху човешкото здраве и е официално признат от „Световната здравна организация” (СЗО) като фактор със сериозно влияние върху общественото здраве (фиг. по долу илюстрира нивата на шума в околната и работна среда).

• Най-разпространеният ефект са състоянията на раздразнителност, умора и нарушение на концентрацията причинени от шума.
• Вредните въздействия на шума не са равномерно разпределени сред обществото – неравностойни групи като деца, възрастни хора, както и хора страдащи от тежки психични и физични разстройства и болести са повлияни в по-висока степен.
• Съществуват безспорни доказателства, че шумът от пътния трафик води до нарушения в съня, до разстройства в познавателните възприятия (най-вече у подрастващите), както и до сърдечно-съдови заболявания. СЗО регистрира все повече доказателства за хипертоничните състояния причинени от шума.
• Все повече са случаите, регистрирани от СЗО за фатални изходи (най-вече инфаркти), както и за преждевременни раждания – в следствие на излагане на прекомерни нива на шум от пътен трафик.
• По оценка на СЗО, социалната цена от шума от пътен трафик е не по-малка от 40 милиарда евро годишно.

Световната здравна организация наскоро публикува насоките за нощен шум за Европа. В насоките се представят нови доказателства за увреждането на здравето при излагане на шум през нощта и се препоръчват гранични стойности, които ако са нарушени, би застрашило здравето на хората. СЗО препоръчва средногодишната експозиция на шум за нощен период да не превишава 40 dB(A) на открито.

Хората, които по време на сън са изложени на средногодишната експозиция на нощен шум над 40 dB(A), което съответства на звукова експозиция на тиха и спокойна улица, може да страдат от леки ефекти върху здравето, като нарушения на съня и безсъние. Над 55 dB(A) средна дългосрочна експозиция на шум, подобно на шума при един нормален разговор, може да доведе до повишено кръвно налягане и сърдечни пристъпи.

Един на всеки петима европейци е редовно изложен на шум над 55 dB(A) през нощта. Новите заключения на СЗО, основани на конкретни доказателства, могат да се използват от страните-членки при разработването на по-ефективни шумозащитни мерки.

Взаимовръзката между шум и здраве
Шумът в околната среда нараства както като продължителност, така и като географско покритие. Шумът е свързан с много човешки дейности, но шумът от пътен трафик, и в по-малка степен от железопътния и въздушния трафик е този, който има най-голямо въздействие. Това е реален проблем особено за градската среда: имайки в предвид, че по-голямата част от населението както в Европа, така и в България живее в големите градове, или в населени места, през и покрай които преминават основни пътни трасета (като потоците от автомобилен трафик продължават да се увеличават).

Илюстрацията по-долу представя потенциалните механизми за предизвиканите от шума влияния върху човешкото здраве, както и тяхната взаимовръзка.

Шумът действа като стресов фактор и атакува почти всички органи и системи на човешкия организъм. Високият шум засяга слуховия орган, централната и вегетативната нервна система. Хората стават неспокойни, раздразнителни, неработоспособни, често имат главоболие и световъртеж, страдат от безсъние. Резките внезапни шумове повишават секрецията на адреналин от надбъбречните жлези, което води до свиване на кръвоносните съдове, нарушаване на периферното кръвообращение и повишаване на кръвното налягане. Всичко това допринася за развитието на хипертония и атеросклероза и може да доведе до тежки съдови инциденти - инсулти, инфаркти, тромбози и др.

Като мощен стресов фактор шумът далеч не изчерпва своето вредно въздействие върху организма само със специфичното поражение на слуховата функция. Той влияе върху нервно-психичната сфера, сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт, жлезите с вътрешна секреция, обмяната на веществата, нервно-мускулния апарат и др. В определен смисъл може дори да се твърди, че неспецифичното въздействие на шума заема по-важно място в шумовата патология, отколкото специфичното поражение на слуховата функция. Проучванията показват, че няма орган в човешкото тяло, който да е пощаден от вредното въздействие на шума.

Вредата от нежелания шум е силно изразена върху децата. При тях, шумът може да повлияе на способността им за концентриране, четене и писане. В класове, в които има силен шум, учениците показват значително по-ниски резултати от такива, в друг клас и същото училище, където вредата от шума е избегната. Според данни на Световната здравна организация, на ниво общност, вредата от шума води до намаляване на раждаемостта, нарушаване на способностите за учене, увеличава броя на инцидентите и води до повишена злоупотреба с наркотици. И не на последно място, доказано е, че дълговременно излагане на шум със стойности по-високи от 70 dB(A) може до доведе до необратима загуба на слуха.

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ШУМ И ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ

За защита на хората от вредното действие на шума са приети гранични стойности за отделните показатели за шума. За гранична стойност на шума се приема онова ниво, което при продължително действие на шума не предизвиква изменения в целия комплекс от физиологически показатели, отразяващи реакцията на най-чувствителните към него системи на организма.

Показателите за шум и граничните стойности в Р. България са регламентирани с Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, (Обн. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2006 г.), издадена от Министерство на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите.

Показателите за шум са физични величини, чрез които се определя шума в околната среда, като се отчитат границите и степента на дискомфорт на хората, изложени на шум, в зависимост от характера на шума, времето на денонощието, предназначението на помещенията за обитаване, характера на териториите и зоните в и извън урбанизираните територии.

Основни показатели за шум са:

• дневно ниво на шума – Lден, който е показател за шума, свързан с дискомфорта през дневния период от време;
• вечерно ниво на шума – Lвечер, който е показател за шума, свързан с дискомфорта през вечерния период от време;
• нощно ниво на шума – Lнощ, който е показател за шума, свързан с нарушаването на съня през нощта;
• денонощно ниво на шума – L24, който е показател за шума, свързан с дискомфорта през цялото денонощие и се определя по изчислителен метод от стойностите на Lден, Lвечер и Lнощ.

Периодите на денонощието са разделени на:

• дневен период – от 7 до 19 ч. (с продължителност 12 часа);
• вечерен период – от 19 до 23 ч. (с продължителност 4 часа);
• нощен период – от 23 до 7 ч. (с продължителност 8 часа).

Граничните стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях са дадени в Таблица №2 от Приложение №2 към чл. 5 от Наредба №6/2006, която е дадена по долу :

Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях	Еквивалентно ниво на шума в dB (A)
	Lден	Lвечер	Lнощ	L24
Жилищни зони и територии	55	50	45	55
Централни градски части	60	55	50	60
Територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик	60	55	55	60
Територии, подложени на въздействието на релсов железопътен и транспорт	65	60	55	65
Територии, подложени на въздействието на авиационен шум	65	65	55	66
Производствено-складови територии и зони	70	70	70	76
Зони за обществен и индивидуален отдих	45	40	35	45
Зони за лечебни заведения и санаториуми	45	35	35	44
Зони за научно изследователска дейност	45	40	35	45
Тихи зони извън агломерациите	40	35	35	42